понеделник, 13 февруари 2017 г.

Вятърни мелници


Обожавам да лъскам трофеи, доспехи
и статуи на литературни звезди,
но птица кацна на рамо в ден преходен
разкъса веригата земна и шепна: - Бъди!
И под знака на Майка - светица,
поднебесно меча на рамо усетил,
сам облякох ризница рицарска
и пред словото божие положих обет.
Борех великани, подобно на Дон Кихот
и на Санчо Панса приземената мисъл.
Пътьом по мойта трънлива голгота
с вятърни мелници воювах наистина.
С небесен меч сражавах се крепко,
аз - голо сърце срещу десетки дула.
Умирах и възкръсвах от пепел
с нова недежда и нови крила.
                        12 02 2017